Повечето съвети за пари, които следваме, никога не са били наш съзнателен избор. Те са наследени, попити около кухненската маса и предавани като „здравомислие“.
Повечето от тях са били правилни навремето, създадени за свят с различни лихвени проценти, кариерно развитие и пенсионни системи. Тези условия отдавна са в миналото, но правилата останаха.
1. „Дръж всичко в банката. Там е сигурно.“
Защо работеше. През по-голямата част от миналия век спестовната сметка беше едновременно защитена и достатъчна, за да се изравнява с темпа на инфлацията.
Какво се промени. Тези две неща вече не вървят ръка за ръка. В голяма част от ЕС обикновените спестовни сметки носят лихва, която е само малка част от инфлацията. Така че правилото все още е в сила, но не по начина, по който е замислено: банковата сметка е много сигурен начин да гарантирате, че спестяванията ви няма да изпреварят инфлацията. Разликата лесно се пропуска, защото нищо видимо не се обърква. Салдото ви е същото число като миналата година; променило се е това, което можете да купите с него – процесът е толкова бавен, че повечето хора го забелязват едва когато сравнят седмичните си покупки с тези, които помнят отпреди.
Какво е по-разумно сега. Дръжте там сума за 3 до 6 месеца разходи – защитена и достъпна в същия ден, защото тези пари имат една задача и тя не е растеж. Парите, които няма да ви трябват през следващата година, са друг въпрос, и оставянето им на същото място вече е съзнателно решение, а не автоматичен избор по подразбиране.
2. „Имотът е единствената смислена инвестиция.“
Защо работеше. Работеше за поколението, което купуваше в правилното десетилетие. Имотът беше план за принудително спестяване с покрив отгоре, а цените растяха достатъчно стабилно, така че моментът на покупка рядко наказваше някого.
Какво се промени. Оттогава цените изпревариха доходите в повечето европейски градове. Притежаването на имот също струва пари: поддръжката, застраховките, данъците и месеците, в които имотът стои празен, намаляват възвръщаемостта, а нито едно от тези неща не е включено в цената, която сте платили. Продажбата отнема време и такси, така че излизането от инвестицията е най-бавно точно когато имате нужда да бъде бързо.
Какво е по-логично сега. Обърнете внимание на концентрацията. За повечето хора жилището и работата са част от една и съща местна икономика, така че ако тя се промени, и двете страни се променят заедно. Имотът може да бъде част от плана, но не и целият план.
3. „Ако не го разбираш, не го пипай.“
Защо проработи. Това, че стояхте настрана от неща, които не разбирате, ви предпази от хора, които печелят от вашето объркване.
Какво се промени. Информацията се премести. Тя вече не е скрита зад бюрото на консултанта и повечето продукти могат да бъдат разбрани за 20 минути.
Какво е по-логично сега. Отделете тези 20 минути и задайте четири въпроса за всичко, което обмисляте: какво представлява, къде реално отиват парите, кой го регулира и какво може да се обърка. SaveSmart отговаря на тях в един параграф.
Какво представлява? Вие заемате парите си за фиксиран срок по ваш избор: 3, 6 или 12 месеца, като в момента лихвата е съответно 8%, 9% или 10% на година. Например, инвестирате 5000 евро за 12 месеца при 10%. Ако всяка вноска пристига навреме, печелите 500 евро лихва преди данъци, изплащани ежемесечно. В края на 12-те месеца вашите 5000 евро ви се връщат.
Къде реално отиват парите? Към Stikcredit, утвърден български кредитор. Компанията използва средствата, за да развива своята кредитна дейност, и ви изплаща лихва от реализираните приходи.
Кой упражнява надзор? Afranga е лицензирана и контролирана от Комисията за финансов надзор на България – държавният орган, който разрешава дейността на платформите за споделено финансиране и следи за спазването на правилата.
Какви са рисковете? Вие отпускате заем на реален бизнес, а реалните бизнеси могат да изпаднат в затруднение. Ако Stikcredit не успее да върне средствата, можете да загубите пари. Това не е банков депозит, така че не е защитено от схема за гарантиране на влоговете. Това е рискът.
4. „Инвестирането е работа на пълен работен ден.“
Защо това работеше. Това беше истинска работа. Трябваше да се обадите на брокер и да платите комисионна за всяко движение, след което да четете финансовите страници, за да решите следващата стъпка.
Какво се промени. Повечето от тези процеси вече са автоматизирани. Постоянен превод премества парите, а доходността може да се реинвестира, без да правите нищо. Това оставя много по-кратък списък с решения: колко да инвестирате, колко дълго да останат парите там и как да бъдат разпределени.
Кое е по-логично сега. Вземете тези три решения за един следобед, след което правете преглед на всеки няколко месеца, вместо всяка сутрин. Ежедневното следене не подобрява резултатите. То превръща дългосрочното решение в ежедневна емоция, а именно така хората в крайна сметка местят парите си в най-неподходящия момент.
5. „Пенсията ще се погрижи за останалото.“
Защо това работеше. До голяма степен работеше, когато имаше повече работещи на един пенсионер, а периодът на пенсиониране беше по-кратък.
Какво се промени. Сметките вече са други. Държавните пенсии в ЕС заместват все по-малка част от последната заплата, а хората живеят значително по-дълго след пенсиониране, отколкото системите са предвиждали първоначално.
Кое е по-разумно сега. Гледайте на държавната пенсия като на основа, а не като на цялостен план, и разберете каква е тази основа в действителност. Повечето страни от ЕС публикуват прогноза за това какво бихте получавали, а проверката отнема минути. След това направете изчислението. Разликата между сумата, която ви е нужна всеки месец, и това, което държавата очаква да ви плаща, е вашият дефицит. Умножете го по 12, а след това по броя на годините, през които очаквате да сте в пенсия. Числото е неприятно, но точно затова си струва да го знаете, вместо да го избягвате.
6. „Не говори за пари. Не е възпитано.“
Защо работеше преди. Това премахваше сравненията, а когато заплатите и пенсиите се определяха за цели категории работници, така или иначе нямаше какво толкова да се сравнява.
Какво се промени. Днес почти всичко се договаря индивидуално – от заплатите до лихвените проценти по спестяванията и таксите – и мълчанието има своята цена. Именно затова хората не сравняват какво плащат, не преговарят за заплатите си и не чуват предупреждения, преди да се ангажират с нещо, което е звучало твърде хубаво, за да е истина.
Кое е по-разумно сега. Не е нужно да бъде изповед. Попитайте колега какъв е справедливият диапазон за вашата роля. Попитайте приятел каква лихва всъщност носи спестовната му сметка. Попитайте родителите си какво очакват от пенсията си и кога за последно са я проверявали. Всеки такъв разговор ви дава информация, която не сте имали досега, а повечето от тях са по-кратки и по-малко неудобни, отколкото очаквате.
Правилата имаха срок на годност
Родителите ви не са грешили. Те са решавали различен проблем с инструментите, с които са разполагали. Вашата задача е да забележите кои от техните правила все още следвате по навик.
Ако първото правило е това, което разпознахте, SaveSmart е разумно място, откъдето да продължите: фиксиран срок, лихва, която знаете предварително, и лихва, изплащана ежемесечно. Започнете със сума, с която се чувствате комфортно. Дори 10 евро на месец са добро начало.
Разгледайте SaveSmart
Afranga е лицензиран доставчик на услуги за колективно финансиране (ECSP) от Комисията за финансов надзор на България, Решение № 863/12.09.2023 г. Капиталът е изложен на риск. Не се покрива от схеми за гарантиране на депозити или схеми за компенсиране на инвеститори. Афранга ЕООД, ЕИК: 206337510.
